27 ene 2017, 15:21

Най - моята звезда 

  Poesía » Otra
830 0 3

Бе само миг преди, да се прекършиха
крилата ми в живота стръмен.
Очите ми блещукаха, и си говореха
със звездните сияния в цвят изумруден.

Бе миг преди да се разцъфна в цвят.
Напъпила от щастие, любов, и обич...
а после скитане, сълзи, и лепкав здрач
по клепките с които обич сричах...

За дъното попитайте ме мен, 
че там изстрадах, и учих се на свобода, 
и как възлиза се от тъмното към ден
с последен пулс на обичта най-свята.

На тази майчинска любов най-чиста, 
която осветли ме, и станах струна звучна.
Изведе ме от дебрите изгубена, 
и ми постла килим с тревата тучна.

На тази обич аз дължа живота.
Тя стана моята звезда най-близка.
Със нея си говорим за любовта, 
за всичкото ни общо... с моята дъщеричка.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??