Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
27.01.2017 г., 15:21 ч.

Най - моята звезда 

  Поезия » Друга
831 0 3

Бе само миг преди, да се прекършиха
крилата ми в живота стръмен.
Очите ми блещукаха, и си говореха
със звездните сияния в цвят изумруден.

Бе миг преди да се разцъфна в цвят.
Напъпила от щастие, любов, и обич...
а после скитане, сълзи, и лепкав здрач
по клепките с които обич сричах...

За дъното попитайте ме мен, 
че там изстрадах, и учих се на свобода, 
и как възлиза се от тъмното към ден
с последен пулс на обичта най-свята.

На тази майчинска любов най-чиста, 
която осветли ме, и станах струна звучна.
Изведе ме от дебрите изгубена, 
и ми постла килим с тревата тучна.

На тази обич аз дължа живота.
Тя стана моята звезда най-близка.
Със нея си говорим за любовта, 
за всичкото ни общо... с моята дъщеричка.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??