Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И тъй да стоплиш своята душа от прах.
В спомена за толкова горещо детство.
И щом те гали струя огнен дим.
Навярно ти във мислите се връщаш.
Към своя полет в детските си дни.
Но днес да литнеш някак си е късно.
Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И пак да светиш в чуден детски смях.
Това ти е най-нежното вълшебство!