17.05.2016 г., 22:42 ч.
Най-нежното вълшебство
332
1
1
Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И тъй да стоплиш своята душа от прах.
В спомена за толкова горещо детство.
И щом те гали струя огнен дим.
Навярно ти във мислите се връщаш.
Към своя полет в детските си дни.
Но днес да литнеш някак си е късно.
Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И пак да светиш в чуден детски смях.
Това ти е най-нежното вълшебство!
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И тъй да стоплиш своята душа от прах.
В спомена за толкова горещо детство.
И щом те гали струя огнен дим.
Навярно ти във мислите се връщаш.
Към своя полет в детските си дни.
Но днес да литнеш някак си е късно.
Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И пак да светиш в чуден детски смях.
Това ти е най-нежното вълшебство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
-
-
Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
-
До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...
-
Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
