17.05.2016 г., 22:42 ч.

Най-нежното вълшебство 

  Поезия
332 1 1
Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И тъй да стоплиш своята душа от прах.
В спомена за толкова горещо детство.
И щом те гали струя огнен дим.
Навярно ти във мислите се връщаш.
Към своя полет в детските си дни.
Но днес да литнеш някак си е късно.
Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И пак да светиш в чуден детски смях.
Това ти е най-нежното вълшебство!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Предложения
  • Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
  • До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...
  • Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...

Още произведения »