20 feb 2009, 10:47

Наказана 

  Poesía » De amor
608 0 2

Един към друг се втурвахме по навик,
и бясно се обичахме, не помниш ли...
В тъгата си стоя сега на завет,
наказана да имам само спомени.

Един от друг се пазехме,  когато
превръщахме във гордо несподеляне
остатъка сърдит на лятото,
със привкус на едно разделяне.

Усещам студ, но трябва да привиквам
в тъгата си на завет да живея.
Безумие ще бъде да опитвам
причините да проумея, късно е.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубава поезия. Поздрав.
  • Причината е, мисля, в "навика"! Любовта се изхабява, когато се превърне в рутинност, в привичка! Стихът ми харесва, Рот! Хайде, потърси извора с живата вода!!1
Propuestas
: ??:??