Не си ме, Господи, наказал незаслужено
на пясъчните бури да съм сито,
но времето ми вече е прослужено,
а от мътилка тегне моето корито.
Пусни ме, парещите длани да накисна
в изворите благонравни и да спра
за миг, когато гайдите на утрото прописнат
да ме изпълнят с нова светлина.
Защото, Господи, тъй дълго подражавах,
че себе си изгубих във калта.
И само грабех, нищо не раздавах,
но твърде тежка ми е плячката сега. ...