13 nov 2012, 20:57

Нали? 

  Poesía » Otra
1401 0 5

на Малкия Принц

 

 

Мечтите ни са...

падащи звезди

 

и всеки метеор,

прорязващ хоризонта,

 

убива

по една от тях...

 

Но все пак,

ярката следа,

 

огряваща

безлунните ни нощи,

 

зачева всеки път

едно желание,

 

което също е...

мечта.

 

Нали?

 

... тъй краят

среща

своето

начало...

 

 

13.11.2012

© ВикМарк Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво!
  • Прекрасно!
    Когато умира залеза, някъде изгрява Зората!
  • мечтите ни държат живи в този живот, братле...

    напук на метеорите!!!
  • ...безпътният...
    коларски път,
    радостно-дълъг и цветен,
    страшно самотен, но...

    прекрасно труден...

    ...пътят...

    Маргарита, Маргарита....
  • Пътят
    без трите посоки-
    освен една.
    Коларски.
    По средата-трева.
    Дълъг,
    (надявам се)
    да опаше земята.
    Радостен-
    с две бразди от колела.
    Цветен-
    щом през мене минава.
    Страшен-
    заради прощаването.
    Покрит
    с малки камъчета-
    деца на скалата.
    (като въздишки от самота)
    Труден-
    заради праха във очите ми.
    Прекрасен-
    заради обичането...

    Пътят,

    който...


    винаги те намира!
Propuestas
: ??:??