Сънувах, че теб те няма, от страх да не те загубя... Да крещя ли сега, когато никой няма да ме чуе, да крещя ли, когато в сън всички са замрели? Страх ме е сега, когато се събудих, когато разбирам, че теб наистина те няма. Страх ме е сега, когато съм тъжна: няма кой да си спомня, няма къде да се скрия. Още един ден, ден без теб, не виждам слънцето, а черното небе, не виждам светлината, а само тъмнината в деня. Вече слънцето не свети за нас, а за спомените, останали някъде там. Вече само сенките са за нас, за нас и избелелите ни души. Виждам истината в лъжите, усещам болката, която ми причини... Има ли смисъл дори да се питам, защо плащам за твоите грeшки, защо те мразя, но още те обичам?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прекрасен стих!