3 sept 2020, 6:40

Написано с думи от дим нереален 

  Poesía » Filosófica, Otra
536 0 6
Мислите си, като в табакера
прибрал съм ги ей тъй, да отлежават.
Откривам в битието си химера,
очите на слепци ме наблюдават,
съвети дават ми безмозъчни нагони,
по кожата ми кацат ветровете,
разлистват се листа по мъртви клони,
прераждат се сред пепелта си световете.
Анализирам. Наблюдавам. И събирам.
А пък сърцето логика не слуша!...
Послушах го обаче аз и в миг се спирам -
Една от мислите си седнах да изпуша... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??