20 mar 2010, 19:44

Напомняне за Хирошима 

  Poesía » Civil
673 0 4

 

 

                       В началото

                       свил медоносно

                       пълничко личице

                       вятърът драска

                       тебеширени следи

                       по пламналия асфалт

                       розови котки и

                       черни матроси

                       крият панацея

                       за раните

                       във шепите си

                       кинжали пробождат

                       разгневената

                       вулканична лава

                       бял карамфил

                       лежи на паважа

                       в истеричен опит

                       да изгони Слънцето

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силен стих!Дано никога не се повтори този ужас!Честита първа пролет!
  • Хубаво е да се учим наистина от историята, макар че не го правим Поздрав!
  • Напомняне, че злото може да приема и човешки облик...
    Оххх!
    Поздрав за стиха!
  • Нека да не допускаме никога вече човек да причинява толкова мъка...нито едно същество не заслужава това...
    Поклон!
Propuestas
: ??:??