Напукано сърце

18 may 2017, 0:38

Poesía » De amor

467 0 2

Напукано сърце

Ех, сърце мое, моторче любимо,

свързано с душата неделимо.

Ти толкова пъти бе разбито,

от жените в живота ми който

вземаха от теб без да дават,

искаха всичко да притежават!

Лъжеха те, че мен и теб обичат,

уж добри и честни, те в любов се вричат.

А ти вярваше им безусловно

не слушаше ума, реагираше импулсивно.

А не трябваше да бъдеш толкова наивно!

Ранявано, разбивано многократно,

така ще бъде и занапред вероятно.

Напукано си от ударите по теб преди,

но туптиш, работиш неуморно винаги!

А болката от ляво си остава,

жена идва, ранява те и си заминава!

Всеки път очакваш да срещнеш любовта,

не слушаш разума и чувствата, всякога.

И вярваш че ще срещнеш друго като тебе!

Чакаш го, чувстваш го. Ще го срещнеш

един слънчев ден под синьото небе!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valcanyon (Валентин Миленов)

2017-05-21T09:32:15+03:00

Благодаря!
Violet_86 (Виолета)

2017-05-18T08:34:32+03:00

Хубаво е. Всеки си има своите пукнатини в сърцето, кой повече, кой по-малко. Поздрави.