valcanyon (Валентин Миленов)
787 1823
18.05.2017 г., 0:38 ч.

Напукано сърце 

  Поезия » Любовна
466 0 2

 Напукано сърце

 

Ех, сърце мое, моторче любимо,

свързано с душата неделимо.

Ти толкова пъти бе разбито,

от жените в живота ми който

вземаха от теб без да дават,

искаха всичко да притежават!

Лъжеха те, че мен и теб обичат,

уж добри и честни, те в любов се вричат.

А ти вярваше им безусловно

не слушаше ума, реагираше импулсивно.

А не трябваше да бъдеш толкова наивно!

Ранявано, разбивано многократно,

така ще бъде и занапред вероятно.

Напукано си от ударите по теб преди,

но туптиш, работиш неуморно винаги!

А болката от ляво си остава,

жена идва, ранява те и си заминава!

Всеки път очакваш да срещнеш любовта,

не слушаш разума и чувствата, всякога.

И вярваш че ще срещнеш друго като тебе!

Чакаш го, чувстваш го. Ще го срещнеш

един слънчев ден под синьото небе!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??