5 may 2007, 21:11

НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ 

  Poesía
2301 0 30
 

Със думите усмивките изтривахме

и след това нагазвахме в мълчание,

което във душите ни попиваше,

оставящо ни двама... без дихание.

Обричахме желания до сбъдване.

Безплътно и до болка се желаехме.

Изпивахме стремежно, до пресищане

и малкото... което ни оставаше.

Със длани по телата си изписвахме,

понятия, родили невъзможност.

И времето за миг в очите спираше,

разкъсвайки секунди до тревожност.

Не ни остана нищо... избледнявахме.

Луната от потребност ни изпрати.

Вървяхме във нощта до зазоряване,

ръка в ръка... напълно непознати.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??