5.05.2007 г., 21:11 ч.

НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ 

  Поезия
2355 0 30
 

Със думите усмивките изтривахме

и след това нагазвахме в мълчание,

което във душите ни попиваше,

оставящо ни двама... без дихание.

Обричахме желания до сбъдване.

Безплътно и до болка се желаехме.

Изпивахме стремежно, до пресищане

и малкото... което ни оставаше.

Със длани по телата си изписвахме,

понятия, родили невъзможност.

И времето за миг в очите спираше,

разкъсвайки секунди до тревожност.

Не ни остана нищо... избледнявахме.

Луната от потребност ни изпрати.

Вървяхме във нощта до зазоряване,

ръка в ръка... напълно непознати.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??