Наранената жена

12 nov 2014, 23:53

Poesía » De amor

2472 1 3

Обичал ли си наранената жена,
тя в мислите си вече само плаче...
Заровила е всички сетива,
а чувствата ù са добри палачи.

Не вярва тя на клетва и във Бог
и се съмнява в ласки-комплименти...
Душата ù - обесена от зов,
възкръсвала е след отровна ревност.

Тя люби нощем много страхове.
Понякога насилват я в съня ù.
Гърдите ù кърма са за мъже...
дошли да се надсмиват над греха ù.

Обича да е силна в слабостта,
вината си я носи под бельото...
след погледи я мие - в банята,
пере си в огледалото живота.

Обичал ли си наранената жена,
тя тръгва си и някога се връща...
най-важните за нея на света
сте - ти, децата и уюта вкъщи.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ekstasis (Михаил Цветански)

2014-11-14T16:24:55+02:00

Благодаря ви,Фери, Дани, Пламена!
plama7 (Пламена Владимирова)

2014-11-13T20:24:59+02:00

Страхотен стих!
Силен, докосващ, разтърсващ!
poem_lady (Фери)

2014-11-13T17:34:43+02:00

Благодаря ти, че сподели това прелестно и така тъжно стихотворение! В него открих себе си- във всеки ред се преоткривах и почти успя да ме разплачеш с безумната си искреност и със силния дъх на истина, който почти трови сърцето и съзнанието ми!
Поставям ти най-висока оценка!