12.11.2014 г., 23:53 ч.

Наранената жена 

  Поезия » Любовна
2414 1 3

Обичал ли си наранената жена,
тя в мислите си вече само плаче...
Заровила е всички сетива,
а чувствата ù са добри палачи.

Не вярва тя на клетва и във Бог
и се съмнява в ласки-комплименти...
Душата ù - обесена от зов,
възкръсвала е след отровна ревност.

Тя люби нощем много страхове.
Понякога насилват я в съня ù.
Гърдите ù кърма са за мъже...
дошли да се надсмиват над греха ù.

Обича да е силна в слабостта,
вината си я носи под бельото...
след погледи я мие - в банята,
пере си в огледалото живота.

Обичал ли си наранената жена,
тя тръгва си и някога се връща...
най-важните за нея на света
сте - ти, децата и уюта вкъщи.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,Фери, Дани, Пламена!
  • Страхотен стих!
    Силен, докосващ, разтърсващ!
  • Благодаря ти, че сподели това прелестно и така тъжно стихотворение! В него открих себе си- във всеки ред се преоткривах и почти успя да ме разплачеш с безумната си искреност и със силния дъх на истина, който почти трови сърцето и съзнанието ми!
    Поставям ти най-висока оценка!
Предложения
: ??:??