Нарисувай ме, художнико...
Нарисувай ме, художнико, вгради ме,
на белия си лист живот създай,
чрез сенките на пурпурния молив изплети ме,
душата ми, кървяшите очи извай.
Не ме съзирай, авторе, замахвай,
две линии на кръст е моят силует,
тъгата и гнева ми не премахвай,
те връх са взели в своя пирует.
Отпращаш ме, художнико, недей,
увенчай лика на мъртвия поет,
с финес на листа черната боя излей,
подпиши се, златна рамка изкови - портрет!
© Борислава Найденова Todos los derechos reservados