Спътнице моя, вече не ми шептиш
досадно за несъвършенството мое,
нито пък кривините чужди парят
и лютят по небцето гладко твое.
Щом не тая в душата си кривда,
как мога да я назова, чуя и видя?
Няма разпознаване дори на сън
без назоваване с дума или стон.
Спътнице вярна моя, заспим ли,
в дома ни познат сме с теб вече.
Толкова светло! Тъй тихо е тук!
Глъхне воят на всеки блян - луд. ...