15 jul 2021, 13:23
Нашата бяла Луна
Видях я, онази луна…
блестяща, нежна и бяла.
Ръцете ми в твоите спря,
в небето синьо изгряла.
По нея, сякаш сняг навалял
в очите ти мили блести.
Нима този сняг е избрал,
косите твои да посребри.
Видях я, онази луна…
Тя беше подарък за мен.
На дървото в клоните спря,
помилва ме с нежен сатен.
блестяща, нежна и бяла.
Ръцете ми в твоите спря,
в небето синьо изгряла.
По нея, сякаш сняг навалял
в очите ти мили блести.
Нима този сняг е избрал,
косите твои да посребри.
Видях я, онази луна…
Тя беше подарък за мен.
На дървото в клоните спря,
помилва ме с нежен сатен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
