15.07.2021 г., 13:23 ч.
Нашата бяла Луна
Видях я, онази луна…
блестяща, нежна и бяла.
Ръцете ми в твоите спря,
в небето синьо изгряла.
По нея, сякаш сняг навалял
в очите ти мили блести.
Нима този сняг е избрал,
косите твои да посребри.
Видях я, онази луна…
Тя беше подарък за мен.
На дървото в клоните спря,
помилва ме с нежен сатен.
блестяща, нежна и бяла.
Ръцете ми в твоите спря,
в небето синьо изгряла.
По нея, сякаш сняг навалял
в очите ти мили блести.
Нима този сняг е избрал,
косите твои да посребри.
Видях я, онази луна…
Тя беше подарък за мен.
На дървото в клоните спря,
помилва ме с нежен сатен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
