Свикнали сме да издигаме стени

между нас и останалия свят,

да ни отбраняват от злини,

животът с които е богат.

Най-често те са без врати,

отвън са непристъпни и високи.

Техни стражи са лилит –

съществата странни и жестоки.

Хората добро не помнят –

тъй е просто и логично,

защото маменето за пари

е похвално и себично.

Все така омразен е дъждът,

живота кърмещ и пречистващ.  

Златото не хващало ръжда

и безмислено било да мислиш.