Тя бавно пристъпи прага на вратата,
с поглед – замислен, плах, неуверен.
Сърцето и́ силно тупти... Ще се пръсне!
Каквото е търсила, май го намери...
Какво ли е търсила тази госпожица?
Чувства, копнежи, емоции, страст?
Прашната стая бе нашето място,
в което секундите ставаха час...
Тихо крещи до нас метрономът.
Ние не чуваме... Сякаш сме глухи.
Има ли смисъл да ви напомням,
в нашата стая какво се получи? ...