9 nov 2014, 11:28

Настроение 

  Poesía
741 0 15

Бяло ми е,

на душата ми е бяло,

като Пирински сняг,

като искрящ детски смях…

Надеждата ми –

палаво поточе,

стремглаво в утрото препуска,

скалите скулптурира,

Божествен дух им влива.

Бяло ми е,

на душата ми е бяло,

сякаш пресен сняг е наваляло…

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??