Настроение

9.11.2014 г., 11:28 ч.

Поезия

5.0 / 10

788 0 15

Бяло ми е,
на душата ми е бяло,
като Пирински сняг,
като искрящ детски смях…
Надеждата ми –
палаво поточе,
стремглаво в утрото препуска,
скалите скулптурира,
Божествен дух им влива.
Бяло ми е,
на душата ми е бяло,
сякаш пресен сняг е наваляло…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Предците ми говорят
Аз и ти интимно

Не ме разсейвай с приказки за старост, а просто за любов се подготви, защото изживявам втора младост...
С разширени зеници

Не приличат на вино и хляб изтънелите мои надежди, тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак, дето п...
Страхове

Страхувам се от бели облаци. Не е ли фобия? Кажи ми Драконе на светове от приказките детски. ......

Още произведения »