9.11.2014 г., 11:28 ч.

Настроение 

  Поезия
790 0 15
Бяло ми е,
на душата ми е бяло,
като Пирински сняг,
като искрящ детски смях…
Надеждата ми –
палаво поточе,
стремглаво в утрото препуска,
скалите скулптурира,
Божествен дух им влива.
Бяло ми е,
на душата ми е бяло,
сякаш пресен сняг е наваляло…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??