Настроение

20 mar 2018, 16:08

Poesía » De amor

550 0 3

Безлюдна улица, стаила

неон и сенки на петна

прозорците е угасила

във сънна лятна тишина.

Отпуснали спокойно клони,

дори липите вече спят....

А мойте отривисти стъпки

покоя искат да взривят.

Че бунт в душата ми се вихри

и търся оня път в нощта,

и оня тежък миг, във който

и двама ни да нараня.

Довчерашното свое "аз"

със жест безумен да изтрия

и всичко скъпо между нас

на сто парчета да разбия.

Спокойна улица. Липи

от тежък аромат заспали,

а мене ме боли, боли...

Дали ще разбереш?

Едва ли...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.