Безлюдна улица, стаила
неон и сенки на петна
прозорците е угасила
във сънна лятна тишина.
Отпуснали спокойно клони,
дори липите вече спят....
А мойте отривисти стъпки
покоя искат да взривят.
Че бунт в душата ми се вихри
и търся оня път в нощта,
и оня тежък миг, във който
и двама ни да нараня. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация