20.03.2018 г., 16:08 ч.

Настроение 

  Поезия » Любовна
563 0 3

Безлюдна улица, стаила

неон и сенки на петна

прозорците е угасила

във сънна лятна тишина.

 

Отпуснали спокойно клони,

дори липите вече спят....

А мойте отривисти стъпки

покоя искат да взривят.

 

Че бунт в душата ми се вихри

и търся оня път в нощта,

и оня тежък миг, във който

и двама ни да нараня.

 

Довчерашното свое "аз"

със жест безумен да изтрия

и всичко скъпо между нас 

на сто парчета да разбия.

 

Спокойна улица. Липи

от тежък аромат заспали,

а мене ме боли, боли...

Дали ще разбереш?

Едва ли...

© Мария Марковска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??