Насълзени очи

Ще си скрия ръцете от теб

да не видиш колко са груби,

сама си проправях път

с насълзени очи -

не исках помощ от други.

Не се опирах на ничие рамо,

гордо посрещах съдбата.

Остана ми нежността в душата,

с която искам да те погаля,

като отплата, защото почука

с надежда на вратата.

Време е паякът - "господарят на дома",

да се изнесе в друга къща.

Тягостна е тишината,

омръзна ми този неканен гост - тъгата.

Студено е нощем вкъщи,

когато ме прегръща самотата.

Ако не си с присторен глас,

ако си страдал колкото мене,

ако не носиш куфар с лъжи...

Не стой пред вратата!

В себе си те викам!

Чуваш ли ме!

       Надежда Ангелова