Насълзени очи
Ще си скрия ръцете от теб
да не видиш колко са груби,
сама си проправях път
с насълзени очи -
не исках помощ от други.
Не се опирах на ничие рамо,
гордо посрещах съдбата.
Остана ми нежността в душата,
с която искам да те погаля,
като отплата, защото почука
с надежда на вратата.
Време е паякът - "господарят на дома",
да се изнесе в друга къща.
Тягостна е тишината,
омръзна ми този неканен гост - тъгата.
Студено е нощем вкъщи,
когато ме прегръща самотата.
Ако не си с присторен глас,
ако си страдал колкото мене,
ако не носиш куфар с лъжи...
Не стой пред вратата!
В себе си те викам!
Чуваш ли ме!
Надежда Ангелова
© Надежда Ангелова Всички права запазени