Натежали сме

от тъмни мисли и глупави съмнения,

от непрестанни грижи и притеснения.

Тежим от прекалена гордост,

от чувство за вина, от болка,

от самосъжаление и страх.

Скрили сме се под този

емоционален и витален прах.

Когато душата ни моли,

когато ни буди и вдъхновява,

когато ни кара да се стремим

да тичаме с нея и да летим,

повдигаме се за малко и ставаме,

но после падаме, защото тежим.

Трябва да се почистим,

да се измием, да се облекчим.

Трябва да станем леки и чисти.

Само така в чистота

се отива нагоре в онези

неземни, ефирни нива,

където във блясък

твори и ликува

безсмъртната ни Душа!