Натежали сме
от тъмни мисли и глупави съмнения,
от непрестанни грижи и притеснения.
Тежим от прекалена гордост,
от чувство за вина, от болка,
от самосъжаление и страх.
Скрили сме се под този
емоционален и витален прах.
Когато душата ни моли,
когато ни буди и вдъхновява,
когато ни кара да се стремим
да тичаме с нея и да летим,
повдигаме се за малко и ставаме,
но после падаме, защото тежим.
Трябва да се почистим,
да се измием, да се облекчим.
Трябва да станем леки и чисти.
Само така в чистота
се отива нагоре в онези
неземни, ефирни нива,
където във блясък
твори и ликува
безсмъртната ни Душа!
© Татяна Борисова Всички права запазени