28 mar 2008, 21:46

Натрапници 

  Poesía » De amor
594 0 1
Глупостта ме заразява
с клишета необмислени.
Отречени под списък,
предварително.
Предъвкани и заклеймени.
Но пак с писък
се завръщат,
босоноги и опърпани,
без време остарели.
Безсъзнателно
се впиват в теб.
Знам.
Оставяш ме да оправдая.
Детинската наивност
ще забравиш.
Но ще се справя ли отново
с мисълта корава,
че излезли са от мен,
не зная...

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??