28.03.2008 г., 21:46 ч.

Натрапници 

  Поезия » Любовна
580 0 1
Глупостта ме заразява
с клишета необмислени.
Отречени под списък,
предварително.
Предъвкани и заклеймени.
Но пак с писък
се завръщат,
босоноги и опърпани,
без време остарели.
Безсъзнателно
се впиват в теб.
Знам.
Оставяш ме да оправдая.
Детинската наивност
ще забравиш.
Но ще се справя ли отново
с мисълта корава,
че излезли са от мен,
не зная...

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??