Назаем

11 abr 2009, 12:00

Poesía

472 0 4

НАЗАЕМ
Животът назаем ми е даден.
Ще си го върна някой ден.
Времето - часовник гладен -
изяжда теб. Оставя мен.
На този свят така ми се живее.
С очи подбутвам стрелки уморени.
Безвремието като бездна зее.
Очаква да пресъхнат мойте вени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Назаем

Искате да прочетете повече?

Propuestas