Не, не бързам, но и времето убива,
а въздухът запълва празнината вместо теб,
когато си отида през деня отминал,
обърканите ми въздишки ти ще събереш.
Ще ме чакаш, ала няма да ме има,
ще бъда само блед оттенък на синьото си,
ще ме чакаш, мрачно възгордян от сила,
докато без мен не се пречупиш от въпроси...
... аз не бързам, но денят ти си отива...