Не бързам

17.11.2011 г., 10:21 ч.

Поезия

5.0 / 3

613 0 3

Не, не бързам, но и времето убива,
а въздухът запълва празнината вместо теб,
когато си отида през деня отминал,
обърканите ми въздишки ти ще събереш.
Ще ме чакаш, ала няма да ме има,
ще бъда само блед оттенък на синьото си,
ще ме чакаш, мрачно възгордян от сила,
докато без мен не се пречупиш от въпроси...
... аз не бързам, но денят ти си отива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

За мравката-удавник в моя супник
Безбожно

Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
Много пъти

Аз много пъти бърках. Много пъти… И все си мислех… колко съм безгрешна. Забравих да се вслушвам във ...
Още една пролет

Сняг от ябълков цвят. И отново април е. Пак се вглеждам назад: Господ в мене повил е чист и чакан жи...

Още произведения »