Когато Вината разпуска
косите си гъсти – желания
на рамото на Мига,
когато съдбата гали я...
Когато подскачат мислите
и тихо тиктака грехът,
окъпан в невидими истини
на неизвървян кръстопът...
Когато се сливат устните
на миналото с вечността...
Тогава е топла и вкусна
Вината... И не е Вина!!!...
© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados