Когато Вината разпуска
косите си гъсти – желания
на рамото на Мига,
когато съдбата гали я...
Когато подскачат мислите
и тихо тиктака грехът,
окъпан в невидими истини
на неизвървян кръстопът...
Когато се сливат устните
на миналото с вечността...
Тогава е топла и вкусна
Вината... И не е Вина!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация