Насред полето зелено
извисява се гордо
вековно дърво.
Впило здраво корени
в плодородна пръст,
отстояло на страшни стихии,
в небесата издига то ръст.
Прегърнало нежно
с огромните клони
много птичи гнезда,
огласяно с весели песни,
посреща то утринта.
Вечер настане ли, всичко притихва –
дървото като че ли остава само,
но песен отново до него долита,
макар от щурче едно.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados