11.12.2006 г., 14:23 ч.

Не е самó 

  Поезия
588 0 15



Насред полето зелено

           извисява се гордо

                      вековно дърво.

 

Впило здраво корени

           в плодородна пръст,

отстояло на страшни стихии,

в небесата издига то ръст.

 

Прегърнало нежно

           с огромните клони

                      много птичи гнезда,

огласяно с весели песни,

посреща то утринта.

 

Вечер настане ли, всичко притихва –

           дървото като че ли остава само,

но песен отново до него долита,

макар от щурче едно.






© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??