Пусни дъжда във твойта къща,
лъчите слънчеви - сатен!
Спри да се цупиш, да се мръщиш
и радвай се на своя ден!
Нагоре погледни щастливо
къмто кристалното небе!
Не гледай лошо, горделиво!
Сложи си шарено бомбе!
Влез вътре в морската стихия
и тичай с сините вълни.
Любов ли е, във миг открий я,
ако лъжа е - стой встрани!
"В света жесток не ставай просяк!" -
планински извор ти шепти.
Не викай! Не бъди ядосан!
Мечтите ти - това си ти!
Аз знам, макар и малко, има,
стаена в болка, красота.
Напук на фалша, кича, грима
тръгни с усмивка на уста!
Тук, под елите, във Балкана
и там - сред пясъка златист,
една България - на длан е!
Бъди плебей, не егоист!
© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados