halfangel
62 el resultado
Какво е днес България?
Разцъфнало кокиче,
Тих пристан и жадуван бряг?
Подслонът под дъжда?
Дали слана попари я? ...
  464 
Не помниш ли, море, преди да се усетя –
на тръгване, какво ти обещах?
Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,
вълните се превръщат в звезден прах?
А времето лети. Пълзят по календара ...
  454 
Изпопада бързо липовият цвят.
Взе го вятърът, жадуващ за промяна
и настъпи юли, двойно по-богат
на емоции, целящи да останат.
Вредом плажът се изпълни с детски смях, ...
  955 
Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо? ...
  1286 
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
  284 
  1695 
Розите, морето и звездите
ти ми обеща и аз останах.
Къщите, от спомени пропити
с детски смях напълнихме отрано.
В своя бяг животът ни препуска ...
  2080  13  15 
Опрях стълба
на дъгата.
Идвам ...
  1099 
Пиша хайку за
всякакви зверове
недоубити
  1035 
Сред пустиня слънцето пече.
Тихо отчаяние говори.
Бяга самотата ми - мече.
Крие се под сянката, на двора.
Лятото се слива с есента, ...
  1474 
Къдрав като захарен памук,
розов изгрев бяга по небето.
Гларус ранен, повика му чул,
вае от коприна силуети.
Заливът, притихнал, ме следи. ...
  1340 
Лежа в легло от бели маргарити,
Докосвам с пръсти хоризонта сам.
Гадая по листенцата им, скрито
Дали ще се пресрещнем с любовта.
Очи затварям – чувам птича песен. ...
  1144 
Боли от думите. Боли от грешките.
Безмълвно хлопват се затворени врати.
Сред студ, в безумие вината реши се.
Стои насреща ми – не може да прости.
Миг отчаяние и куп отблясъци. ...
  886 
Дойде ли вече? Бях задрямала,
но чух в антрето тихи стъпки.
Колко разсеяна съм станала
от закъснелите ти тръпки!
Как беше днес ли? Недодялано. ...
  1001 
С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.
Дъхът ми скача по седенките ...
  941 
Ти изчезна от света без време.
Ти оковите с перо разби.
Ти пред тях не падна на колене.
Ти разтърси хиляди съдби.
Днес, по стъпките ти щом закрача, ...
  957 
Играя в театъра -
над планините,
и своя сън стискам
ревниво, в ръце.
Принцеса на вятъра ...
  929 
Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и си тръгва - недопита.
Луноходи летят ...
  847 
Защо са ми? Защо са ми куршуми?
Аз жива съм, но вече не усещам
ни допир лепкав на обидни думи,
ни полъх нежен на любов гореща.
Защо са ми? И тъй се мъча доста. ...
  933 
Падат първите листа.
Улиците плачат.
С дъжд пристига есента,
вместо със свирачи.
Слънцето се натъжи ...
  877 
Напоследък те сънувам
и насън се гуша в тебе
като странник непослушен,
като недоспало бебе.
Мислите ми те докосват, ...
  957 
Трака – трака!
Идва влака!
Баба зелето претака.
Грачи в мрака
черна сврака. ...
  1042 
Аз съм перде, плътна завеса.
Ти си изкусно измислен робот.
Търся добрата ти, точна намеса,
но получавам талон "идиот".
Някой трохи ми подхвърля отгоре. ...
  960 
Пропаднах във творческа дупка.
Получи се тъй, изведнъж.
Вървях по поредната чупка,
залитнах - не случих на мъж.
Сърцето ми скочи високо, ...
  1063  11 
Часовникът години срича.
Мил спомен залези чете.
Превръща ме в жена-момиче,
но си оставам все дете.
Моливът пак плете интриги ...
  936 
Отворила съм се към тебе,
подобно морска раковина.
Невинна, крехка като бебе,
от шепите ти пия вино.
Леглото ми от снощи помни ...
  959 
Главица лук обелих вкъщи.
Палтото ù свалих на стола.
Тя взе да се люти и мръщи -
остана си по камизола.
След туй сълзици едри рони ...
  862 
Месецът с разрошени коси,
блед, на небосвода се показа.
Лампата на пръсти угаси
и наля вода в кристална ваза.
Пусна вътре шепа звездeн прах ...
  985  10 
Страхливците презират любовта.
От верността и истината бягат.
Издигат в култ страстта и похотта.
Лъжливи имена на всичко слагат.
Обвързването е за тях затвор ...
  957 
Червената роза мълчи
в ухания нежни увита.
Поглежда ме с топли очи.
Докосва със пръсти мечтите.
И спомени смеят се пак. ...
  1302 
Месецът изригна - уродлив,
да чертае лунната пътека
и изгря - зъбат, разголен, сив,
оседлал съдбата на човека.
Лятото разпори вечерта, ...
  884 
Вече месец се мъчим да сричаме –
недогонени, недоубити,
уморени от тъжно обичане,
като облак отнесло мечтите.
Отведнъж се яви - привидение, ...
  881 
Нощта носи твоя парфюм,
а ти лежиш, сгушен във нея.
Целуваш ме нежно, без шум.
Летя като влюбена фея.
Заставаш, приведен над мен. ...
  1076 
Искам само къс синьо небе
и колаж от оранжеви сенки,
да си спомням за изгрева с теб
и гърба ти, обсипан със бенки.
Как обичах, докато заспя, ...
  972 
Предлагаш своя вид любов.
Каква ще бъде? Бурна? Смела?
На колко жертви си готов?
Ще влезеш ли със мен в тунела?
А там е страшно, знаеш ли? ...
  1302 
Пролетният дъжд
срещна ни случайно,
рукна изведнъж,
сетне се стопи.
Две въздишки в нас ...
  944 
Днес сънувах, че се любим
и един до друг треперим,
като нощни пеперуди
под мъждукащи фенери.
Две въздишки, в мрака слети, ...
  1382 
Изчезна слънцето внезапно,
подобно захарен памук.
Напразно виках го обратно –
стопи се без следа и звук.
Денят, със устни посивели, ...
  995 
Понякога е нужно само
син къс небе и светлина,
процеждана през тих прозорец
с оранжеви ухания.
Докосване на мъжко рамо ...
  961 
Обичам да те гледам.
Обичам да те слушам
и оня, бил и дребен
парфюм, който подушвам.
Обичам да съм с тебе ...
  1088 
Propuestas
: ??:??