darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
19 nov 2009, 11:08

Не говори 

  Poesía
1308 1 8

Когато стигна, ще съм толкова нечакана -

почти такава, както във началото.

И пак ще е  приклещена душата ми

между зачеркнатите цифри в календара ни.

 

А може би сме крайни песимисти,

задраскали неслучени моменти,

щом маркерът по скъсаните листи

скицира самотата перманентно.

 

И има нещо, някак си отчаяно,

мастилено петно във твойта склера.

На дъното листенцата от чая ни

предсказват друго, по-различно вчера.

 

И всички влакове ще спрат да циркулират

по мрежата преглътнати въпроси.

Човек се ражда бос, ако умираме,

поне със теб да се събуем боси.

 

Защото нямам нужда от предания,

забулени във мистики и сфери.

Не говори - дори по твоето мълчание

аз пак ще знам къде да те намеря.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наде, кажи как го правиш! ПЕРФЕКТНА!!!
  • "Не говори - дори по твоето мълчание

    аз пак ще знам къде да те намеря."

    Стихът ти е прекрасен и неповторим!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Дойдох на пръсти и много тихо - да послушам една дълбока, зряла и красиво излята мисъл. Невероятна естетика в тъгата ти!
  • Не говори - дори по твоето мълчание
    аз пак ще знам къде да те намеря.


  • Ако се спрем и се докоснат душите ни, след толкова чакане, ще е равносилно на вселенски взрив. Докосваш!
  • Доволна съм, че прочетох!
  • Надееее,къде се губиш!?
    Е,поне сега знам,че си заслужаваше чакането
    Гот ми е много!
  • Имах нужда от твоя чудодеен стих, Надежда! Различен ритъм, но отново на познатото високо ниво...По мълчанието ще те намеря...Зная си...
Propuestas
: ??:??