19.11.2009 г., 11:08 ч.

Не говори 

  Поезия
1452 1 8
Когато стигна, ще съм толкова нечакана -
почти такава, както във началото.
И пак ще е приклещена душата ми
между зачеркнатите цифри в календара ни.
А може би сме крайни песимисти,
задраскали неслучени моменти,
щом маркерът по скъсаните листи
скицира самотата перманентно.
И има нещо, някак си отчаяно,
мастилено петно във твойта склера.
На дъното листенцата от чая ни
предсказват друго, по-различно вчера. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??