Не исках
Не исках аз да се родиш. Не исках.
И с гума те изтривах като грешка.
Като вода размътена те плисках,
измивах те от дните си човешки.
Достатъчен ми беше твоят батко,
тогава пухкавичко малко бебе.
Щастлива го оглеждах - същи татко.
И... някъде до него виждах тебе.
Да, виждах те, усещах, че живееш
и питах зло или добро те носи.
А ти, все още нероден, умееш
да даваш отговорите с въпроси.
Боляха ме въпросите, дордето
проплака като отговор привечер.
Развесели ми твоят плач сърцето
и от години весели го вече
ту смях чаровен, бликащ като ручей,
ту цупещо се сбръчкано носленце.
За дяволии не пропускаш случай
и скачаш радостен като сърненце.
Сега шофьор си, баткото - учител,
а после сте и двамата моряци.
Стани, детето ми, летец, строител,
към космоса поставяй пътни знаци.
Не ще попреча никога за нищо.
Една отплата само ще изпрося -
ти болката в душата не разнищвай,
прости ми някогашните въпроси.
Самата аз не бих си ги простила
и е добре, че не направих грешка.
Не съм те подло с гумата изтрила
и ти запълни дните ми човешки.
1984
© Гинка Гарева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Всчко начало е пркрасно, дори и малко нежелано
-
Ти не си искала,но Бог е искал...
А стихът ти е прекрасен!!!
Поздрави и да са ти живи и здрави!!! -
Неуспелите аборти раждат най-красивите неща - също като при стиховете!
-
Измъчваха ме същите проблеми. А сега се питам понякога,
какво ли щях да правя, ако го нямаше моето прекрасно момче?
Наскоро навърши 45г. ПОЗДРАВИ СКЪПА,бъди щастлива! -
Разстърстващо!Не, нямам думи.
-
...Поздравявам те!
... -
Трогна ме!Прекрасно си изразила тези така дълбоки майчински чувства...Поздрав от сърце!
-
Непростими са въпросите...А колко по-непростима би била непоправимата грешка?!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
