Не искай, скитнико, от богаташа
да разбере какво е да си без подслон.
Не чакай от глупака разум.
А от разумния да пее под дъжда.
Но искай, скитнико, от ветровете
да грабнат твоята душа.
И да я носят надалече и високо,
където няма никаква тъга.
Поискай слънцето за теб да грее,
дори и в гъстата гора,
за да се слееш със простора,
и с капчиците утринна роса.
Поискай, скитнико, да имаш пръсти,
с които да береш цветя,
и между пъстрите им листи,
да разбереш живота на една пчела.
Поискай, скитнико, по пътя тесен
да вземеш мен - да полетя.
Не искам да съм стих прочетен,
а песен, смях и свобода...
© Яна Todos los derechos reservados