Не искай, скитнико, от богаташа

да разбере какво е да си без подслон.

Не чакай от глупака разум.

А от разумния да пее под дъжда.

Но искай, скитнико, от ветровете

да грабнат твоята душа.

И да я носят надалече и високо,

където няма никаква тъга.

Поискай слънцето за теб да грее,

дори и в гъстата гора,

за да се слееш със  простора,

и с капчиците утринна роса.

Поискай, скитнико, да имаш пръсти,

с които да береш цветя,

и между пъстрите им листи,

да разбереш живота на една пчела.

Поискай, скитнико, по пътя тесен

да вземеш мен - да полетя.

Не искам да съм стих прочетен,

а песен, смях и свобода...