Не излитай прекалено високо, душа, не излитай!
Там, над облака сив, разпрострян по небето, е тихо.
Там, до слънцето близо, душа, е космично самотно.
През озонова дупка, вледенена душа, ще втечняваш азота.
Не е полет това, не е радост, душа, само страх е!
Да не те наранят, си готова, душа, да размахаш
със ръце и с коси - да се вържеш за лудия вятър.
Не е подвиг да бягаш, душа, като мен! Не е святост
да откъснеш от себе си връзки - нерадостни мисли!
Самотата, но само за кратко, душа, е пречистване.