22 oct 2013, 23:26

Не ме буди... 

  Poesía » Otra
693 0 7

***

Ръцете издрани до кръв,

от спомена късайки мислите...

и болката пак е любов - изморена

но толкова истинска!...

В душата се ражда дихание,

докосвайки  нежно следите от рани...

дъждът заличава всяко стенание,

откраднал е твоите пръсти...

Сънувам  те... сънят ми е малка Вселена...

устните ми все още помнят вкуса ти,

безумна съм, но всичко е истина!...

Не ме буди...  бъди любовта ми!...

 

Автор : Моника Стойчева

22. 09. 2013 г.

 

 

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??