Прошка търся, всеки ден я диря,
дори когато много искам да греша.
И пак греша и в срам от себе си се крия,
и наивно си повтарям, че... ще спра.
Съвестта ми се обажда късно нощем,
от сърцето ми се рони дъжд горчив.
Дали пък не е вече късно да се молим?
Пък и Гóспода ще разбере ли тоя стих?
Всъщност аз не искам Той да ме разбира
и не искам своя грях да защитавам.
Само тихо се надявам и не спирам
да мечтая да ми каже Той: “Прощавам…” ...