Прикрих се зад поредната мълва,
Която се прокрадна някъде в двора,
Че пак съм почнал да мълча,
Защото нямам вече с кого да споря.
Мълва е само, знайте го това,
Не мога да мълча, опитвам се, не мога,
Когато всичко ми мирише на...
И всеки малоумен се е облякъл в тога.
Тя думата с точките е ясна,
И всеки ще си я намести, без заблуди,
Но добротата ни е толкова опасна,
Че някой ден ще ни погуби.
Не искам да се правя на пророк
И лоши работи да пророкувам,
Но някой ден ще е порок,
И от честност трябва аз да се лекувам.
А тази болест лесно се лекува,
Но много паднаха в неравната борба,
Защото всеки знае, че вечно няма да векува
На черната и грешна, ядосана земя.
© Hristo Hristov Todos los derechos reservados